СТАТИИ

ФОТИНИЯ (Photinia fraseri)

 

 

 

През последните години фотинията намира все по-често място и в нашите градини.  В градинските центрове се предлат храсти, които са най-често внос от Италия. В по-големите разсадници могат да се намерят и българско производство. За разлика от повечето храсти и дървета, чиито листа почервеняват или се обагрят в ярки цветове през есента, младите листа на фотинията израстват ярко черевени през пролетта. Пламенно червените млади листенца и клонки  се откроявят на фона на останалите зелени растения и са изключително красиви. Фотинията  представлява многогодишен вечнозелен харст, който израства на височина до 2-3 метра и на ширина до 2 метра. Отличава се с добър растеж – на височина годишно около 10 см, а на ширина до 15 см. Листата са заострени, с копиевидна форма, дълги до 12 см. В млада възраст листата и клонките са оцветини в ярко  червено, а на по-късен етап – тъмнозелени с гланцов блясък. Стъблата са кръгли и гладки, в млада възраст – кафяви. Цъти през май и юни с много красиви бели цветчета, събрани в метловидни съцветия, които привличат медоносните пчели. При топла, слънчева година, образуваните плодчета също са яркочервени. Най-известният сорт е фотиния 'Red Robin' (Черевен рубин”), следван от фотиния „Robusta”, който расте на по-голяма височина от първия. „Червен рубин” е компактен храст, с лъскави млади червени листа. Фотинията е подходяща за създаване на  живи плетове или за единично засаждане като солитер. Предпочита дренирана почва, без глина, с неутрална реакция, може да расте и на варовита почва. Издържа на ниски температури до -9 -12°С. Много чувствителни към студа са младите растения, въпреки че при частично измръзване бързо се възсатновяват. Затова е препоръчително фотинията да се засажда  на завет, или в близост до стена. Предпочита слънчево място, на полусянка листата не се обагрят така наситено. Резитбата за оформяне на храста се прави, веднага щом листата избледнеят. Ако искаме да поддържаме по-продължително червения цвят на растението може да извършим няколко резидби през лятото.

Как се е появил букетът?

 

          Замисляли ли сте се за това, кога хората са  започнали  да  създават букети от цветя? Днес те са  толкова естествена и неизменна характеристика на всеки празник, че е трудно да се повярва, че първото цвете се е появило в Европа през XIV век. В Древна Гърция, Рим, и в Русия, не е имало букети. Като украса и за подарък се сплитали  венци от цветя.
            Думата "Букет" идва от френски и буквално означава "красиви цветя, събрани в група." Древните индуси вярвали, че цветята са се появили на земята не за красота и аромат, а за да ги даряваме на любимите си хора. В Индия и днес има традиция да  посрещат  почетните гости, като  около врата им  слагат гирлянди от цветя.

          Цветята под формата на букет, се появили в Европа през XIV век, докато в  Япония  това се случило много по-рано. Първоначално авторите на  букети не са влагали много въображение при  съставянето им,  просто са натапяли цветята  във ваза.
Първи започват създаването на правила, законодателите в  света на модата и любителите на красотата – елегантните  французи. Тези  правила гласели, че е необходимо да се отрежат цветовете от  стъблата, да се нанижат на телени дръжки, да се украсят с  разнообразни  дантели и се залеят с ароматни масла. В допълнение,  строго забранено било да се използват  жълти цветя, тъй като те са символ на разделение, предателство и омраза.
         По късно букетите се подреждали по следния начин: цветята се  поставяли плътно едно до друго, като в центъра се избрали с еднакъв цвят, а отстрани  се подреждали в кръг, цветя с различни цветове. След това букета се обрамчвал с  колосана дантела, или се поставял в специална  порцеланова поставка  с дръжка в долната част.
         Постепенно, "изкуството създаване на букети", преминава в Англия, а след това започва да се разпространява и в другите страни на Европа. От  правилото, за  отрязване на цветовете от стъблата, цветарите се  отказали  около 1900 година. По това време колосаната дантела се заменила от природни листа и стебла. Богатите хора са избрали буйни, големи, пъстри букети, които поставяли в скъпи вази. Обичаят да се подаряват цветя  твърдо се  установил в обществото. През XIX век се  формирали  стилове на букети за подарък - "Виктория", "Помпадур", “Бидермер”. При тях се  използвали комбинации от контрастиращи ярки цветя и буйна зеленина. В края на XIX - началото на ХХ в., букетите станали по-спокойни, по-изискани и елегантни. Появили се по-нови форми и методи  при оформянето на бутетите, за да се стигне до наши дни, когато многообразието и финеса на букетите ни изненадват постоянно. 

     

Клематисът – цветния венец в градината

 

Без преувеличение можем да кажем, че клематиса е едино от най-декоративните растения, който се използват за вертикално озеленяване. Той се отличава не само с красивите си цветове, но и с дългосрочения си и богат цъфтеж. Clematis е латинското име на растението – в превод на български – то е Повет. Поветът е естествено разпространен в нашите гори, но тъй като цвета му е дребен много хора не го забелязват и не го свързват с култивирания Clematis. Клематисът е многогодишен катерерлив храст, с височина от два до четири метра. Клематисът има широка гама от цветове, макар че преобладават бяло, лилаво и синьо. Има много различни сортове с дребни, едри и кичести цветове, които цъфтят през различно време на годината. Именно голямото разнообразие на цветове и разкошния цъфтеж от началото на лятото до средата на есента е добра причината за засаждане на това растение във всяка градина. Със сравнително малко грижи получавате максимален брой цветове на малка площ. Клематисът може да се използва като декорация на къща, стена, ограда или като архитектурен елемент. Голямо разнообразие от сортове дава възможност за избор на растение, което отговаря и на най-взискателните вкусове.
При засаждане на клематиса трябва да изберем място защитено от вятър. Контейнерните растения могат да бъдат засадени на открито по всяко време, в други случаи, най-доброто време за засаждане е април – началото на май или в края на август – септември. Преди засаждането, или малко след това трябва да осигурим опора за клематиса. Клематисът предпочита свежа и плодородна почва, но не понася задържане на вода около корените, затова при глинести почви може да се помисли за дренаж. Интересна особеност е, че надземната част на клематиса обича слънцето, но кореновата система предпочита да остане в сянка. Ето защо, веднага след засаждането трябва да се мулчира почвената повърхност, а след това около корените да се засадят почвопокривни храсти, или ниски растенията, които да пазят сянка в основата на клематиса. За постигане на дълъг и богат цъфтеж, е необходимо оптимално разпределение на леторастите в пространството и резитба. Периода на резитбата зависи от това дали клематиса е пролетно или лятно цъфтящ. Клематисът е студоустойчиво растение, но при много студена зима има нужда от мулчиране на корените, или от укритие на около 1м. височина. Клематисите са сравнително устойчиви на болести и повреди могат да настъпят само в случай, че правилата за отглеждане не се спазват. Най-чести са гъбните заболявания – брашнеста мана и увяхване на летораслите. В случай на поражение се препоръчва да се намали височината на растението и да се изгорят изрязаните стъбла. И така след всичко прочетено може да си изберете един клематис и да го засадите в градината си – не е трудно, опитайте.

Още за живия плет

Създадения от нас жив плет може да изпълнява няколко функции – да защитава от вятър, прах и любопитни погледи нашия двор и къща или просто  да бъде красива и стилна зелена ограда. От иглолистните наи-често използвана за жив плет е туята. Различните форми на западна туя „Brabant“, „Columna“, „Fastigiata“ и „Smaragd“ образуват великолепни зелени стени и понасят добре подстригване, но като повечето иглолистни имат бавен растеж. Подходяща за жив плет е и източната туя, която е по-невзискателна към климатичните и почвени условия от западната. Красива зелена ограда може да се оформи и от различните видове лъжекипарис (Chamaecyparis). Жив плет може да се направи от много видове храсти, които са по бързорастящи и обикновено по-евтини от иглолистните дървета. Най-често използвано е птичето грозде (Ligustrum). По-интересен е вида Ligustrum ovalifolium. Той е вечно зелен храст и има форми с жълта и бяла украска на листата. Любителите на по-ярки цветове могат да засадят и двете форми едновременно, като ги редуват и да получат  много красив шарен жив плет. Пъстър ефект може да се получи и при използване на по-малко известния физокарпус (Physocarpus opolifolius). Неговите форми – „Diablo“ с тъмно-пурпурни листа   “Dart’s Gold“ с лимонено-жълти листа също се съчетават много успешно. Много красив жив плет може да засадим от различните видове спиреи (Spiraea). От пролетно цъфтящите видове Spiraea pruniflora, Spiraea thunbergii и Spiraea vanhouttei се оформя по-висок жив плет (от 1.00 до 2.00 м.). Изредените спиреи цъфтят обилно и продължително през април и май. По-нисък жив плет или бордюр може да се получи от лятно цъфтящите спиреи: Spiraea japonica “Golden Princess“  и Spiraea japonica „Goldflame“  са с ярко жълти листа през целия сезон; Spiraea japonica „Little Princess“ и Spiraea japonica „Crispa“ са с зелени листа и розови цветове; Spiraea japonica „Shrobana“  е с зелени листа  и цъфти едновременно с розови и бели цветчета на един храст. Спиреите могат да се подрязват или да се оставят свободно растящи.

Петте цветя на фън шуй

Най-важните цветя в традиционния фън шуй са пет. Китайците вярват че те носят най-голяма полза и благословия за собствениците. Тези пет растения са: божур, хризантема, бяла магнолия, орхидея и лотос. Божурът е най-важният от петте цветя. Той е символ на богатството, честта и любовта. Когато цъфти предвещава голямо щастие. В Китай понякога го наричат “растението на двайсетте дни”, тъй като цветовете му се запазват свежи почти три седмици. Според принципите на фън шуй божурът може да повлияе благоприятно на дадена връзка, ако се посади в югозападната страна на градината. В Китай наличието на божури в къщата означава още, че в семейството има дъщери за женене. Родината на хризантемата е Китай, като там я свързват с щастието и смеха. Хризамтемите са любима украса в китайските домове, тъй като символизират комфорта, щастието и удоволствието от живота. Същевременно тези цветя се свързват с благородство и сила на характера. От магнолиите и орхидеите специално внимание е обърнато на тези с бял цвят. Те символизират естетически вкус и женственост. В китай бялата магнолия се смята за символ на чистотата и истината. Китайците използват кората и цветовете за приготвяне на билкови чайове и лекарства. За будистите и индуистите лотосът е свещенно цвете.Според будистите лотосът е символ на Буда – който често се изобразява плаващ върху голям лотос, с по-малък лотос в ръка. Индииският бог Вишну също се изобразява плаващ на девет златни лотоса. В градината лотосът символизира мира, чистотата, спокойствието и духовното извисяване. Освен това поощрява съзидателността.